Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 8 май - 14 май

 

1. Виктор Топалов. Кварталът на писателите. Ориндж

2. Джеси К. Сутанто. Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци. Сиела

 

3. Пол Остър. Нюйоркска трилогия. Колибри

 

4. Ширин Ебади. Докато сме свободни. Киви

5. Вилхелм Хауф. Малкият Мук и други приказки. Миранда

Продължава...

„Живей бързо“ от Брижит Жиро - „Гонкур 2022“ излиза на български

Дисекция на един трагичен момент от живота на авторката. Спиращ дъха автобиографичен роман, заслужено удостоен с най-престижното литературно отличие на Франция, „Гонкур“ за 2022 г.

„Живей бързо“ (Колибри, превод Росица Ташева) е лична, съкровена творба, написана с привкус на загадка, с елементи на мистерия, така сякаш авторката, а и читателят, очакват някакво непредвидено разкритие – похват, който поддържа интереса жив до последната страница.
През 1999 г. Брижит Жиро загубва съпруга си, който загива при фатален инцидент, докато кара свръхмощния си мотор „Хонда 900“. 

 

Двайсет години по-късно Жиро успява да се възстанови от преживяната трагедия и я пресътворява в роман. В едно напрегнато повествование, което въздейства като истинско обратно броене, тя си представя в двайсет и една глави „какво би станало, ако не“: „Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент“, „Ако не се бях заинатила да посетим онази къща“, „Ако брат ми нямаше проблем с гаража“, „Ако дядо не се беше самоубил точно когато имахме нужда от пари“… Жиро разказва за своя Клод, журналист, фен на рок музиката, любител на високите скорости и привърженик на девиза „Живей бързо, умри рано“, търсейки отговор на въпроса как се е стигнало дотам, какво е било всичко това – предопределение, случайност, верига от събития, довели до преждевременния край на един млад живот?

Родена през 1960 година, Брижит Жиро е изтъкната френска писателка, журналистка, преводачка и издателка. Авторка е на 13 романа, отличени с 13 номинации и 5 награди. Книгите ѝ са издавани в над двайсет страни. През 2022 г. автобиографичният ѝ роман „Живей бързо“ получава в оспорвана битка най-престижната френска награда - „Гонкур“.

Продължава...

Откъс: „Пазачът“ - първа среща с Рон Раш

Вълнуваща история за  отхвърлени от обществото самотни хора, които се борят да оцелеят в един враждебен свят

 

 Рон Раш (1953) е американски писател и поет, роден в Южна Каролина. Преподава литература в Университета на Западна Каролина. Стихотворенията и разказите му са публикувани в над 100 списания и вестници. С романа си „Серина“ през 2009 г. той става финалист на литературната награда ПЕН/Фокнър, която се присъжда за най-добра книга на годината, написана от съвременен американски автор. Бестселърът има и филмова адаптация с Брадли Купър и Дженифър Лорънс. Рон Раш е носител на международната награда „Франк О‘Конър“ за сборника си с разкази Burning Bright. Романите му са преведени на 17 езика. „Пазачът“ (Обсидиан, превод Надежда Розова) е първият му издаден роман в България.

1951 г. Северна Каролина. Блекбърн Гант сякаш е осъден да прекара живота си сред мъртвите като пазач на гробището в Блоуинг Рок. Хората го отбягват заради деформираното му от детски паралич лице и единственият му приятел е Джейкъб Хамптън, син на най-богатия човек в градчето. Когато Джейкъб е мобилизиран по време на Корейската война, той моли Блекбърн да се грижи за бременната му съпруга, шестнайсетгодишната Наоми. Бракът му е скандализирал родителите му, които го лишават от наследство. Но една телеграма от Военното министерство им дава шанс да осигурят на сина си бъдещето, за което са мечтали… чрез коварен план.
Разтърсващ разказ за любовта, приятелството, съперничеството и предателството. „Всеки роман на Рон Раш е вълнуваща история за  отхвърлени от обществото самотни хора, които се борят да оцелеят в един враждебен свят“, пише Джон Гришам. Следва откъс.

Когато телеграфът заработи и Бен Парсън видя НАОМИ ХАМПТЪН. БЛОУИНГ РОК. СЕВЕРНА КАРОЛИНА. ВОЕННИЯТ МИНИСТЪР ИЗКАЗВА ДЪЛБОКИ..., той се обърна, докато машината продължаваше да трака. Беше разнасял твърде много такива телеграми по време на Втората световна война и когато семействата видеха да се задава пикапът му, отместваха погледи, за да не привлекат вниманието на смъртта. Някои дори пресичаха на отсрещния тротоар, за да избегнат среща с него. Достави шест такива телеграми през Втората световна и пет от тях съобщаваха за нечия смърт. Хората с право се страхуваха от него. След края на войната отново можеха да го гледат в очите. Сега обаче воюваха в Корея. Вече три местни момчета бяха заминали: Райън Калхун, Джеймс Стори и Джейкъб Хамптън. Щяха да отидат и още, вероятно дори Ерик, собственият му син, който ставаше годен за военна служба след година. Излезе цялата лента и телеграфът замлъкна.
Даниъл Хамптън имаше право. Момичето беше безсрамно. Парсън я беше видял с очите си – с надутия корем на публично място с мъж, който не беше съпругът ѝ. Двамата бяха отишли на кино в „Йоналоси“, а след това в сладкарница „Холдърс“. Такова оскърбление на цялата общност пораждаше у Парсън съмнения дали слуховете кой всъщност е бащата на детето не са верни. Клюкарите в града се радваха на скандала, радваха му се и други хора, които намираха семейство Хамптън за надути и властни, но онова, което Даниъл беше казал на тротоара онзи следобед, не беше лъжа. Семейство Хамптън бяха помогнали на мнозина да оцелеят по време на Голямата депресия, включително на неговото семейство. Кора позволяваше на родителите му да пазаруват на вересия в магазина им, без да иска лихва, и нито веднъж не ги заплаши, че ще престане да им продава. Бяха направили същото за много други клиенти, включително за възрастни хора, които така и не им се изплатиха. Докато на други места уволняваха служители, Даниъл се постара всеки работник в дъскорезницата да е зает поне няколко часа седмично. „Трудните времена каляват хората до мозъка на костите“, казваше майката на Парсън, а каквито и недостатъци да имаха семейство Хамптън, те бяха работливи и почтени хора до мозъка на костите си.

Продължава...

Откъс: Пътешествие със Стивън Хокинг до Големия взрив и обратно

Как се променя Вселената според последната теория на Стивън Хокинг, четем в биографията му от Томас Хертог „За произхода на времето. Последната теория на Стивън Хокинг“

Проучванията на изключителния Стивън Хокинг за произхода на Големия взрив променят света на физиката и космологията, но пораждат и много нови въпроси. Техните отговори един от най-светлите умове на науката търси в продължение на 20 години заедно със своя близък сътрудник Томас Хертог . А революционната теория, до която двамата достигат, е обобщена и разгърната в приносното издание на „За произхода на времето. Последната теория на Стивън Хокинг“, което вече може да откриете на пазара в превод на Елена Филипова (изд. „Сиела“).
Откровена и изпълнена с респект, тази книга за Стивън Хокинг и неговото научно наследство предлага съвсем различна гледна точка за историята на Вселената, произхода на времето и законите на физиката.  
Връщайки се далеч назад във времето, Хокинг и Хертог откриват едно по-дълбоко ниво на еволюция, в което физическите закони се трансформират и опростяват, докато частиците, силите и дори самото време изчезнат. Това ги довежда до революционна идея: законите на физиката не са запечатани в камък, а се раждат и се развиват съвместно, докато вселената, която управляват, се оформя.
„Време е да престанем да се правим на Бог“, казал Хокинг. Защото как можем да наблюдаваме нещо отстрани, ако сме част от нещо?
Хертог допълва, че един истински квантов поглед към Вселената дава възможност космологията да бъде изградена от¬ново от вътрешна гледна точка – същността на окончателната теория на Хокинг.
„За произхода на времето. Последната теория на Стивън Хокинг“ запознава читателите на достъпен език и с всички ключови моменти от историята на съвременната физика и космология – с еволюцията на науката от Нютон до днешни дни и с невероятните научни постижения и смелите теории – от квантовата механика и теорията за Големия взрив до струнната теория, мултивселената и идеята за Вселената като холограма.
А на 11 май самият Томас Хертог разказа за своето пътешествие със Стивън Хокинг до Големия взрив и обратно и пред българска публика в рамките на Софийски научен фестивал. Следва откъс.

И така, възприемайки света на „онова, което би могло да бъде“, ние сме стигнали на ръба на една съвсем нова глава в епохата на съвременната наука. През 20. в. учените са установили основните градивни елементи на природата – частиците, атомите и молекулите са съставните части на цялата материя; гените, белтъците и клетките са компонентите на живота; битовете, програмите и мрежовите системи стоят в основата на интелекта и информацията. През този век ще започнем да конструираме нови реалности с нови закони, като свързваме тези компоненти по новаторски начини. Разбира се, останалият природен свят прави това в продължение на над тринайсет милиарда години космологично разширение и почти четири милиарда години биологична еволюция на Земята. Но както красноречиво се изразява Дейкграф, той е изследвал само върха на айсберга на всички възможни устройства. Броят гени, които могат да бъдат измислени математически, е умопомрачителен, далеч по-голям дори от броя микросъс-тояния на типичната черна дупка, но само малка частица от тях са били реализирани в живота на Земята. По същия начин диапазонът на физическите сили и частици, които могат да бъдат изфабрикувани в струнната теория, е огромен. Но разширението на ранната Вселена е произвело само това специфично множество. И така, из целия спектър на сложността, от фундаменталната физика до интелекта, многообразието от възможни реалности е неимоверно по-голямо от онова, което природната еволюция е произвела досега. Двайсет и първи век е онзи решаващ период в историята, в който започваме да разкриваме този необятен свят.

Продължава...

Какъв е „Пътят на стоика към богатството“ според Дариус Фору

Дариус има уникалната способност да предава сложни идеи чрез прости истории – Моргън Хаузел, автор на бестселъра „Психология на забогатяването“

Инвеститорът Дариус Фору предлага нов подход за натрупване на богатство, който вплита древна мъдрост в хаоса на съвремието.

Стоиците са знаели, че ако можеш да контролираш реакциите и емоциите си, ще постигнеш успех. Същите принципи са валидни и за финансовата ни реалност днес. Най-великите инвеститори подхождат към пазара с дисциплина, емоционална дистанция и самообладание – уроци, на които стоиците ни учат от хиляди години.

Чрез комбинация от древно знание и практични стратегии, базирани на анализите на най-добрите инвеститори на всички времена, „Пътят на стоика към богатството“ ви разкрива как да:

• получите предимство чрез управление на емоциите и развитие на уникалните ви качества и таланти;
• развиете нужната дисциплина, за да игнорирате краткосрочните икономически колебания и да избягвате да живеете в бъдещето;
• се сдобиете с мисловна нагласа, която ви позволява да се наслаждавате на това, което имате, без алчност;
• създадете устойчив подход към финансите си.

Докато финансите и икономиката стават все по-непредвидими и хаотични, „Пътят на стоика към богатството“ е ключът към справянето с всяка буря, като същевременно изграждате богатство, което ще се съхрани за цял живот и след това.

Дариус Фору е автор на седем книги. От 2015 г. насам развива успешно блога си на тема бизнес и продуктивност, следен от повече от 500 000 читатели. Цитиран е в TIME, NBC, Observer и други.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 1 май - 7 май

1. Сюзън Елия Макнийл. Личната секретарка на Чърчил. Кръг

2. Лиу Цъсин. Странстващата земя. Колибри

 

3. Алекс Майкълидис. Фурия. Ера

 

4. Иглика Трифонова. Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия. Книгомания

5. Пиер Байи, Селин Фрейпон. Малкият Рунти. Не се страхувай, Сузета! Пурко

Продължава...

Откъс: „Ех, магесническа му работа“ - юрист създава българско фентъзи

Един от романите, превърнали се в еталон за родната фентъзи сцена, се появява за първи път на хартия, за да стигне до още повече читатели 

Пригответе се за пъстра амалгама от разгледани от нов ъгъл класически фентъзи прийоми, оригинални сюжетни хрумки и неподправено чувство за хумор, на което и най-капризните читатели трудно биха устояли в „Ех, магесническа му работа“ (Сиела) от Калоян Захариев.

Защото имало едно време… „красивата и чудна Долна земя“, в която малцина искат да попаднат. 

В този свят на змейове, демони, вещици, жестоки владетели и обикновени ханджии има ясни правила и сюжетни линии. Юнаците побеждават злите магьосници, демоните живеят в Пъклото и т.н. Само че Лазар – средно амбициозен некромант – няма никакво намерение да ги следва. Без значение какво е мнението на крайно ентусиазирания му нов слуга Григор, който е изпратен от агенцията по временна заетост и взима тая работа с черната магия, поробването на човечеството и лудешкия смях твърде на сериозно.

Като цяло Лазар няма никакво намерение да завладява света. И без това над главата му висят срокове за доставка на зомбита, съживяването на един плодовит овен и студентски заем от Университета за най-черна черна магия. Изобщо спокойният живот е лукс, за който младият некромант само може да мечтае. Защото съдбата си има други планове.

Една нощ слуга и господар, и двамата солидно почерпени и нищо неподозиращи, се оказват на неправилната пътека. И се сблъскват с неколцина свирепи асасини от Клана на убийците. И с едно крайно сладурско бебе с искрящо зелени очи, чиято смърт някой отчаяно желае.

Пред Лазар и Григор се е простряло крайно нежелано грандиозно приключение, осеяно с премного опитни убийци, разни маниаци, бивши състуденти с грандомански планове за отмъщение, много заклинания и шеметни битки, приличен брой счупени глави и едно-две разгневени божества, ей тъй, за цвят.

И всичкото това с една цел – да разберат какво, по дяволите, всъщност се случва. Но така и така този некромант е готов да изчака със завладяването на света…

Смело, ярко и характерно в стила си, писането на Калоян Захариев ще разгърне пред очите на читателя картата на един дяволски опасен, но и забавен свят, в който нищо човешко, но и нищо демонично не е невъзможно.

В духа на някои от най-добрите образци на жанра, забавно като творба на непрежалимия сър Тери Пратчет и оригинално само по себе си, „Ех, магесническа му работа“ със сигурност ще е едно от най-забавните фентъзита, които сте чели някога. Следва откъс.

Имало едно време чудно красиво място, наречено Долната земя. Е, географски и геологично погледнато, още си го има, но все пак всяка история се очаква да започне с „имало едно време“, нали? Добре де, Долната земя не звучи като място, където бихте искали да си прекарате лятната ваканция, но нека си го кажем – картографите по традиция са порядъчно отъпели от кокорене в разни карти и спане под открито небе. Това до голяма степен би обяснило и политическата география в Долната земя. Върху нейната територия си живуркали държави като Царството, Съседното царство, Другото царство, Далечното царство... схващате, нали? Сред тези продукти на картографската поезия трябва да споменем и Реката, Голямата река, Реката, дето е малко по-малка от Голямата река, Голямото езеро, Не толкова голямото езеро, връх Мусака (за това последното географите нямат грам вина, за всичко е виновен един отчайващо неграмотен алпинист) и други такива чудатости, които ни навеждат на мисълта, че симпатягите, чертали карти и писали учебници, май са били под въздействието на шарени хапченца, асоцииращи се с летящи хоботести дебелокожи в странни разцветки.

Но като оставим това настрана, Долната земя наистина е място, на което си струва да се завъртите за седмица-две. Била е благословена с плодородни равнини, чисти като сълзи на монахиня реки, лазурни морета, безкрайни гори, пълни с дивеч, могъщи планини, отъркващи се в кристалносините небеса, и какви ли още не геоложки, хидроложки, растителни, животински и други радости за окото и душата. И в демографски план Долната земя не го давала скромно. По нея бродели всевъзможни чудни гадини като змейове, таласъми, караконджули, самодиви, вампири, върколаци... абе схващате. Е, имало и не чак толкова чудни гадини като адвокати, данъчни и политици, но надали някъде във Вселената има галактика, която да е пощадена от присъствието им.

Продължава...

„Всичко винаги е съвършено!“ – изкуството да приемаш нещата такива, каквито са

Световноизвестният лектор по личностно развитие Франсоа Льоме дебютира в България

Автор, лайф коуч, основател на Академията за пълно осъзнаване и почитател на учението на Лиз Бурбо канадецът Франсоа Льоме представя първата си книга у нас, посветена на пълноценната реализация. „Всичко винаги е съвършено!“  (Ентусиаст, превод Гергана Соколова), помага на хората да се фокусират върху вътрешните си сили, за да живеят в хармония със себе си и със света около тях и да достигнат истинския си потенциал. Но преди това е необходимо да проникнат до най-дълбоката част от себе си и да приемат нещата такива, каквито са. А това съвсем не е лесна задача, особено ако пътят, по който трябва да тръгнат, е напълно непознат.

Франсоа Льоме е известен с умението си да представя по изключително достъпен начин философията си и да помага на хора от всички краища на света да водят по-хармоничен и балансиран живот. Неговото учение подкрепя последователите му в процеса на разбиране на механизмите на страданието, за да се освободят от него и да развият усещане за удовлетворение. Днес авторът обикаля света, за да изнася лекции, да прави семинари и да споделя откритията си с публиката чрез своя неподражаем стил – забавен, достъпен и улучващ право в целта.

За написването на тази книга Льоме се вдъхновява от своя житейски опит. Верен на възгледа си, според който „всичко винаги е съвършено“, той предлага да придружи читателите си по пътя, който ще ги отведе до преоткриването на връзката със себе си по метода на пълното съзнание. Със своята способност да използва простички, но докосващи душата думи авторът води стъпка по стъпка към едно по-добро разбиране на това кой си в действителност – понякога с хумор, друг път с умението си на разказвач на истории.

Това духовно пътешествие носи и едно по-широко осмисляне на природата и света около нас, като събужда интуицията ни и ни научава да искаме, за да ни бъде дадено. Щом усвоим изкуството да приемаме всичко такова, каквото е, ще се освободим от вътрешните си съпротиви и ще станем по-добра версия на себе си.

„Днес аз съм твърдо убеден и вярвам, че всичко винаги е съвършено“, споделя Франсоа Льоме. „За да успеем да вникнем в този дълбок смисъл, на който мъдрите умове ни учат, ние трябва да проумеем големите универсални истини отвъд привидността им. Категорично трябва да събудим нашето ниво на осъзнаване и мислене и да излезем извън рамките на приетото.“

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги през април 2024

1. Дейвид Балдачи. Недовършена работа. Обсидиан

2. Карин Смирноф. Милениум. Крясъкът на орела. Колибри

 

3. Сюзън Елия Макнийл. Секретарката на Чърчил. Кръг

 

4. Михаил Вешим. Стари хипари и нови разкази. Сиела

5. Марин Бодаков. Галерията на сърцето. Издателство за поезия ДА/Точица

Продължава...

Откъс: „Странстващата Земя“ – блестящ сборник с новели

От китайския фантаст Лиу Цъсин, чиято трилогия „Земното минало“ пожъна грандиозен успех в цял свят

Своеобразна ода за планетата Земя, нейното минало и нейното бъдеще е „Странстващата Земя“ (Колибри, превод Васил Велчев, художник на корицата Живко Петров). Когато астрофизиците откриват, че Слънцето е на път да избухне и да унищожи човечеството, земните жители решават да изработят гигантски двигатели и да превърнат Земята в космически кораб. След много усилия и немалко перипетии планетата кораб потегля в безкрайното пространство в търсене на нова звезда.
Това пътешествие проследява новелата „Странстващата Земя“, една от десетте, включени в първия сборник на китайския фантаст. Пет от тях печелят китайската награда за научна фантастика „Галактика“. А читателят, воден от нечовешкото въображение на Цъсин, ще стигне до ръба на Вселената, ще надникне в миналото и бъдещето на една Земя, която би могла да е неговата, ще се срещне със странни съдби, ще се запознае с непостижимо съвършени технологии, които ще помогнат на човечеството да осмисли пустия Космос, да го преброди надлъж и шир и преди всичко – да оцелее в него.
Нашумял с монументалната научнофантастична поредица „Земното минало“, китайският писател Лиу Цъсин (р. 1963 г.) израства във времената на Културната революция, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“. Завършва хидроинженерство и работи по специалността си, преди да започне да пише през осемдесетте години на миналия век, повлиян от твърдата научна фантастика на Артър Кларк, но и от реализма на Лев Толстой. Рекордьор по получени награди „Галактика“, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на „Хюго“, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. У нас са издадени и другите две части – „Тъмна гора“ и „Безсмъртната смърт“, като преводът на цялата поредица е дело на Стефан Русинов. Сборникът с новели „Странстващата Земя“ блести със своята оригиналност и носи почерка на автор с изумителна художествена визия и перспектива.
През 2018 г. Лиу Цъсин е удостоен с наградата „Артър Кларк“ за въображение в служба на обществото, която от основаването си през 2012 г. е връчвана на писателите Урсула Ле Гуин, Лари Нивън, Маргарет Атууд, Ким Стенли Робинсън и Джордж Мартин.

Никога не съм виждал нощта. Никога не съм виждал звездите. Никога не съм виждал пролетта, есента или зимата. Роден съм в Ерата на спирането, когато Земята спря да се върти.
За да спре въртенето на Земята, бяха необходими четиресет и две години, три години повече, отколкото беше планирала Коалицията. Моята майка ми е разказвала за времето, когато семейството ни е наблюдавало последния залез. Слънцето се спускало много бавно, сякаш било залепнало за хоризонта. Минали три дни и три нощи, докато окончателно залезе. Разбира се, след това вече нямало нито „ден“, нито „нощ“. Източното полукълбо за дълго време било обгърнато от постоянен полумрак, може би за десетина години. Слънцето стояло малко под линията на хоризонта, сиянието му озарявало половината небе. По време на този безкраен залез съм се родил аз.

Продължава...

Откъс: „По ръба“ - тръгват четирима, само един ще оцелее

 

Първият роман на сценариста Улф Квенслер печели почитатели и награди

„Какво ужасно негостоприемно място.“ – промълвя Ана, главната героиня в психологическия трилър „По ръба“, който ни отвежда насред ледовете на величествения, но и ужасяващ Национален парк „Сарек“ в Швеция. Две двойки тръгват на опасен преход в шведския бестселър.

„По ръба“ е едва първият роман на сценариста Улф Квенслер, а  се превърна в един от безапелационните трилър фаворити, излезли от Скандинавието през последните две години – правата са продадени в 20 държави и вече е международен хит. Донесе му престижната награда за дебют на годината от Шведската академия на криминалните автори и номинация за роман на годината на Швеция. „Квенслер поднася приковаващ първи роман, психологически трилър с болезнено напрежение и неочакван край. Майсторски.“, казват от френския „La République“, а родните читатели могат да се насладят но изданиетона „Емас“ в превод на Ева Кънева и с корица на Живко Петров. „По ръба“ има всичко необходимо за един пристрастяващ трилър – напрегната обстановка, съмнителни обстоятелства и герои, на които не знаеш дали можеш да се довериш.

За книгата

Уморена от напрегнатата си работа, младата адвокатка Ана очаква с нетърпение да разпусне по време на ежегодния планински излет в компанията на годеника си Хенрик и общата им приятелка Милена. Този път обаче Милена настоява да вземат и новото ѝ гадже – Якоб. Добър познавач на шведските планини, Якоб убеждава компанията да се отправят към Националния парк „Сарек“ в Лапландия, отвъд Северния полярен кръг. Защото, твърди Якоб, „който не е ходил в „Сарек“, въобще не е бил на планина“.
Речено-сторено. Четиримата се отправят към прочутия с красивата си природа „Сарек“. А той ги посреща с непристъпни върхове, ледници и буйни реки. Цивилизацията остава далече зад гърба им. В „Сарек“ липсва туристическа маркировка. Мобилните телефони нямат обхват, а най-близката хижа е на десетки километри. Якоб предвожда групата и сякаш нарочно избира най-стръмните склонове, най-хлъзгавите скали и най-труднодостъпните места за бивакуване. И това далеч не е единственият тревожен сигнал в поведението му. Потисната от властния му нрав, в негово присъствие Милена се превръща в послушна кукла на конци, а Хенрик губи мъжкото си самочувствие. Отгоре на всичко Ана не може да се отърве от чувството, че Якоб ѝ е познат отнякъде…
Ледникови пукнатини, скални ръбове, снежни бури – „Сарек“ се оказва далеч от представата за безметежна ваканция сред природата.
    
За автора

Улф Квенслер дълги години работи като режисьор и сценарист и умее да създава заплетени сюжети, въпреки че това е едва дебютният му роман. Самият той също е преминал през „Сарек“ и знае как една кратка снежна виелица може да изтрие всички следи и колко по-трудно е продължаването, когато целия си мокър до кости. Квенслер представя не особено гостоприемна среда, но понякога слънцето пробива тази мрачна история и на читателя му е позволено да се полюбува на красотата и величествеността на природата на Национален парк „Сарек“. Следва откъс.

Радиовръзка между медицинския хеликоптер и болницата в Йеливаре, 15 септември 2019, 14:16.

- Качихме на борда пострадалата край хижа „Актсе“.
- Какво е състоянието ѝ?
- Тежко. Премръзнала е. Контактна е, но е силно изтощена.
- Прието.
- Не носи никакви документи за самоличност, но твърди, че се казва Ана. Има множество разкъсни и порезни рани по цялото тяло… Дясната ѝ ръка е счупена. Ще ѝ влеем електролити.
- Паднала ли е?
- Това е първото, което ни дойде наум. Но забелязахме и кръвонасядания по шията. Приличат на следи от душене.
- Ясно.
- И все пак е трудно да се прецени.
- Очакваме ви.
- Благодаря. Край.

СТОКХОЛМ, ЮЛИ 2019

Обожавам Стокхолм в средата на юли. Жителите на столицата се изнасят към остров Готланд, към плажовете в Бостад или към Френската ривиера и градът потъва в лятна дрямка. И сякаш става само твой.
Беше събота вечер. През целия ден напичаше силно. Сега, когато слънчевите лъчи не стигаха до улиците в застроения център, въздухът се поразхлади. От седем сутринта бях в офиса и реших да се прибера пеша, за да подишам малко чист въздух. Колкото повече се отдалечавах от центъра, толкова по-рядко виждах и чувах туристи. Улиците в квартал „Васастан“ бяха кажи-речи пусти. След няколко часа, с падането на мрака, десетки пияни и шумни любители на развлеченията щяха да се отправят към площад „Уденплан“. Но тогава аз щях да съм си вече в леглото.
Спрях и долепих длан до фасадата на сграда, боядисана в охра. Беше нагрята като радиатор.
Мислех да купя нещо готово за вечеря и звъннах на Хенрик да го попитам да взема ли и за него. И той искаше. Отбих се в японско ресторантче в нашия квартал, където предлагаха само храна за вкъщи, и купих купа поке със сьомга за Хенрик, а за мен –  единайсет хапки суши. Докато ми подаваше кутиите, служителят зад тезгяха ми се усмихна дружелюбно. Ще се усмихва, къде ще ходи! Нали поне два пъти седмично купувах храна от там.

Продължава...

Наистина ли „Първата лъжа печели“?

 

Първият трилър на Ашли Елстън е моментален бестселър

Иви Портър има всичко, за което едно обикновено момиче си мечтае: любящ партньор, уютна къща с двор и бяла ограда, забавна група приятели. Единствената уловка? Иви Портър не съществува.

Първо ѝ дават тази самоличност. После локация. Мистериозният шеф господин Смит я снабдява с информация за града и хората в него. Целта е Райън Съмнър. А последното парче от пъзела е нейната мисия.

Иви не знае кой всъщност е господин Смит, но знае, че тази задача ще е специална. Няма право на никакви грешки – особено след онова, което се случи последния път.

Тогава неочаквано се налага да се изправи срещу ... своята истинска самоличност. Иви Портър трябва да е с една крачка пред своето минало, за да се увери, че все още има някакво бъдеще. Но тя винаги е обичала предизвикателствата...

Ашли Елстън живее в Северна Луизиана със съпруга и тримата си синове. Работила е като сватбен и портретен фотограф в продължение на десет години. Авторка е на шест успешни юношески любовни романа. Първият ѝ трилър ѝ „Първата лъжа печели“ (Ера) веднага става бестселър и оглавява класациите на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“. Избран е за книжния клуб на Рийз Уидърспуун, а правата за сериал са закупени от „Hulu”.

Продължава...

Класация Книжен ъгъл - най-продавани книги 17 април - 23 април

1. Сюзън Елия Макнийл. Личната секретарка на Чърчил. Кръг

2. Едуард Ръдърфърд. Ню Йорк, Т.2, Еднорог

 

3. Дженевийв Уилър. Аделейд. Хермес

 

4. Марин Бодаков. Галерията на сърцето. Издателство за поезия ДА/Точица

5. Джон Дохърти, Томас Дохърти. Празнината с форма на зайче. Фют

Продължава...